При цялостната оценка на потенциала и възможностите на отделните културни направления читалищата заемат място, което изненада не малко предварителни нагласи за други стратегии и приоритети в културната ни политика. На тях се гледа като структури, които трябва да се запазват и укрепват в условията на гражданското общество и приобщаване към европейските ценности. Все повече се налага мнението, че народните читалища не само не са изчерпали своята жизненост и функционалност, но и продължават да бъдат едно от основните културно-просветни средища в страната. Тези констатации са подкрепени и от проучванията на чуждестранните консултанти, работили по проблемите на българската културна политика.
За да разчитат на по-добро бъдеще читалищата трябва да насочат усилията си към разширяване и разнообразяване на дейността си. Това означава както усъвършенстване на предлаганите продукти и услуги и начина им на представянето на публиката, така и провокиране нов тип взаимоотношения между читалищата и потребителите, в което последните да играят по-активна роля. Да се повиши активността на читалищните ръководства за привличане на нови членове, за разширяване на социалния и етническия състав, за търсене на нови форми за самоиздръжка и финансиране, каквито Законът за народните читалища им предоставя при облекчен данъчен режим и привилегии. Да се активизира обмена на информация между читалищата и органите, осъществяващи културната политика на местно ниво.